сряда, 18 април 2007 г.

Разговори за Европа с Лъчезар Тошев

Съдебната система в ЕС
поместено на сайта на вестник "Вестникът"

 
- Г-н Тошев, влизането на България в Европейския съюз след броени месеци означава, че за българските граждани ще влязат в сила редица разпоредби, които все още не са им известни. Кое е най-важното, което те трябва да знаят?

- Българските граждани ще получат редица права, за които повечето от тях още и не подозират. Не се извършва системно информиране на хората за структурата и функционирането на Европейския съюз. В учебните програми би трябвало да се включи много повече практическа информация, която ще е полезна и за учениците, и за техните родители. Страховете на много българи са , че поради липса на устойчива система от ценности нашата администрация ще продължи да си кара по старому, което би опорочило включването ни в ЕС. Само че тези неща са предвидени от Европейската комисия и с приемането ни редица мерки за контрол ще влязат в сила. Не става дума само за институционализирането на финансовия надзор при изразходването на средствата на фондовете. Става въпрос за съдебната система на Европейския съюз. Освен това от 1995 г. в ЕС действа и Европейски омбудсман.

- Каква е разликата между него и Европейския съд в Страсбург?

- Европейският съд по правата на човека в Страсбург е орган на Съвета на Европа, а не на Европейския съюз. Много хора не правят разлика, а е крайно време да знаят това. Съдът в Страсбург съди за нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Съдът - орган на Европейския съюз се намира в Люксембург и има две инстанции. Нарича се Съд на европейските общности. Той се произнася за спазване правото на Европейския съюз. За да може нашите граждани да знаят правата си, наложително е държавата спешно да организира национална кампания, с която да разясни какви са договорите на Европейския съюз. Да разясни не нашия договор за присъединяване, а договорите, които са основата на Европейския съюз. Поне резюмета от тях трябва да са широко известни и да се посочи какъв е достъпът до пълните текстове: по Интернет, в библиотеки и пр. Само така гражданите ще са гарант, че няма да се допусне административен произвол и ще се възползваме от членството си в ЕС пълноценно.

- Бихте ли обяснили накратко, какви са компетенциите на двете инстанции на Съда на европейските общности ?

- Преди това бих искал да кажа още нещо. Европейският съюз все още няма напълно изградена конституционна система, но в него се прилага принципът на институционален баланс на властите, в който Европейският съд в Люксембург играе ключова роля - в т.ч. чрез тълкувания запълва празноти и непълноти в общностното право. За разлика от Съда в Страсбург, чиито актове имат съдебна, а не нормативна стойност, тълкуванията на Съда на европейските общности стават норма - т.е. европейски закон. Така Съдът в Люксембург правораздава, но и има нормотворческа функция. Разпоредбите на договорите и директивите, и на другите нормативни документи на ЕС се изпълняват от администрациите на страните-членки. Ето защо националните съдилища съдят не само по националните закони, но и по правото на общността. Те са същинското първо ниво от съдебната система на ЕС. Те се наричат в терминологията "Съдилища на Общността". За нас те са познати, защото са нашите собствени съдилища. Проблемът е ,че както съдиите, така и адвокатите трябва спешно да бъдат обучени в правото на ЕС, което ще прилагат след 1 януари 2007 г. Не само съдебната система, а цялата държава трябва да осигури на съдебната ни система условия за ефективна работа. Нужни са компютри; електронна система за запознаване с практиката по дела както у нас, така и в Европа; достъп до еврепейската нормативна уредба; обучение на съдиите. Не може да се допуска появата на различни стандарти при прилагането на правото на ЕС от националните съдилища. Ето защо Европейският съд в Люксембург е последна инстанция по съдебни спорове, свързани с правото на Общността (само по правото на Общността!). Той извършва и тълкувания на европейското право, които имат задължителна сила. Чрез произнасянето му гражданите получават защита от неправилно или неточно прилагане, или от неприлагане на правото на ЕС. Той играе ролята на Висш административен съд и същевременно на Европейски конституционен съд - ако може така да се каже при положение, че европейска конституция все още не е приета.

- Как е структуриран Съдът в Люксембург и имат ли възможност гражданите директно да се обръщат към него?

- Както вече казах, първото ниво на съдебната система на ЕС са националните съдилища, но самият Съд в Люксембург има две инстанции:
1. Съд на Първа инстанция и
2. Съд на Европейските общности.
Съдът на първата инстанция разглежда жалби на физически и юридически лица срещу актове на институциите на Европейския съюз: които се отнасят до тях, или пряко ги засягат, или срещу отказ, или непроизнасяне на съответните институции.

Този съд разглежда и жалби на страните-членки срещу Европейската комисия, или срещу Съвета на ЕС - Европейският съвет (да не се бърка със Съвета на Европа!).

Могат да се присъждат компенсации за щети, предизвикани от институциите на ЕС по дела, свързани с нарушаване на фундаменталните права; по дела, свързани с търговското право - като свободното движение на стоки , хора и услуги; равното третиране и социалните права; а освен това и арбитраж, посочен изрично в договорите. В двумесечен срок присъдата на първата инстанция може да се обжалва в Съда на Европейските общности.

Европейският съюз и чиновниците в неговите институции могат да се съдят в специален трибунал на служителите, като решенията му също се обжалват пред Съда на Европейските общности.

- По какви дела се произнася последната инстанция?

- Освен обжалванията, за които стана дума, Съдът на Европейските общности има изключителната юрисдикция да съди по искове, повдигнати от институциите на ЕС и държавите -членки. Тук се включват искове за нарушаване на договорите на ЕС.

Един важен елемент от дейността на Съда е свързан с т.нар. междинно производство. Съдът се произнася по искане на национални съдилища, които по дадено дело прилагат правото но Общността. Съответният национален съд отнася въпроса за тълкуване пред Съда на Европейските общности.

Това важи и за случаи, когато националният съд смята за невалидна дадена общностна разпоредба . Това са задължителните тълкувания на Европейския съд в Люксембург. Съдът може да отмени неправомерни действия на институциите на ЕС.
 След разширяването на ЕС Съдът има 25 съдии и 8 генерални адвокати, избирани за 6 годишен мандат. Заседание в пълен състав се провежда, ако трябва да се отстрани член на Европейската комисия, неизпълняващ задълженията си; или да се отстрани Европейския омбудсман, когато делото се смята, че е от особена важност и др.

Съдът може да отменя определени актове (регулации, директиви или решения), приети от европейски институции. Когато Комисията започва процедура срещу държава-членка за неизпълнение на договора, има предвидена извънсъдебна процедура, даваща възможност на засегната държава да изложи позицията си.

След отговора Комисията решава дали да предприеме процедура пред Съда. Ако пък държавата не се съобрази с решението на Съда, следва ново дело и налагане на санкции - в т.ч. и принудителни вземания.

- У нас широко се дискутира възможността за налагане на предпазни клаузи в областта на правосъдието. Означава ли това , че българските граждани няма да могат да се обръщат към съда в Люксембург?

- Не! Но ако нашата съдебна система не се реформира така, че да действа ефективно -особено по граждански и търговски дела, една предпазна клауза би означавала, че решенията на нашите съдилища няма да важат в ЕС като съдилища на Общността за определен период. А това не би било добре.

Ето защо СДС настоява за ефективна реформа на нашата правосъдна система. Най-голяма полза от това ще имат бългаските граждани, които отдавна чакат бързо и справедливо правораздаване.

Функционирането на общия пазар на ЕС изисква еднакви стандарти и сближаване на процедурите по гражданските производства. Само така присъдите на нашите съдилища може да важат и в другите страни, както и обратното. Ефективното правосъдие е задължително условие! По същия начин - съществува широка мрежа от конвенции за сътрудничество по наказателни дела.

Много от тези конвенции не са на ЕС , а на Съвета на Европа. Но всички страни-членки на Европейския съюз са и членки на Съвета на Европа. И това не създава проблеми. Вероятно ЕС ще стане колективен член на Съвета на Европа до няколко години. Така няма да се получаи колизия между различни стандарти в областта на правата на човека. Свалянето на границите изисква и сътрудничество в наказателните дела: по отношение на имиграционната, визовата политика и предоставянето на убежище.
 
 Това няма да е някакъв проблем за нас.
"Свободата в порядъка" е открита от българските духовни отци при създаването на Българската Екзархия през 1870г.
Влизайки в Обединена Европа ние всъщност се връщаме към собственото ни духовно наследство, оставено от нашите възрожденци!

Интервю на Нели Петрова, в-к "ВЕСТНИКЪТ"

Няма коментари: